Информация за авторите

Списание Език и публичност приема текстове на английски, немски, френ­ски, руски и български език. Обсъждат се за публикуване, само при условие, че са изключени всякакви по-ранни или текущи публикации на същия текст.

Статиите се приемат за публикация  след анонимно рецензиране – процедурата предполага двойна анонимност (на автор и на рецензент).

Статии се подават за анонимно рецензиране само ако са релевантни на темата на предстоящ брой, обявен предварително на www.sophi.nbu.bg Основни критерии, според които се оценяват качествата на статиите, са:

  • степен на важност на проблема, разглеждан от автора; 
  • степен на познаване на актуалното състояние на научните изследвания по разглеждания проблем; 
  • яснота и издържаност на аргументацията в подкрепа на изложената от автора теза;
  • иновативност и релевантност на подхода на автора към изследвания проблем; 
  • стил на писане – научно равнище и овладяване на комплексността на разглежданата проблематика.


Материалите трябва да бъдат предавани на електронен носител на адреса на списанието или като прикачен файл на електронната поща:sophi.nbu.department@gmail.com. Ръкописите не трябва да надхвърлят стандартни 20 стр. /36 000 знака/, заедно с таблиците и илюстрациите. Към текста трябва да има абстракт на английски език (до 150 думи) и ключови думи (до 10 на брой). Отделно се прилагат име, електронна поща, институционален адрес и кратка биографична справка за автора (академична степен, длъжност, монографии, основни стати, научни интереси и пр.) на български и английски език.
Бележките са в края на текста. Цитирането става съгласно Харвардския реферативен стил.

ЦИТАТИ И ИЗПИСВАНЕ НА ЗАГЛАВИЯ В ТЕКСТА

Един автор:
 (Гадамер, 2000, с.56)

Когато се цитира същото произведение следващ път, непосредствено след предното му цитиране:
(с.156)

Когато името на автора е част от основния текст: 
…Гадамер (2000) твърди, че…


Двама или повече автори:

(Аренд и Хайдегер, 2003)


Когато авторът има повече от една публикация за година: 
(Дерида, 1998a, 1998b)

Изписването на заглавие на произведения в текста става в курсив и без кавички:
В своето произведение Практическият разум Бурдийо твърди …


Когато авторът/авторите не се цитират от български източник, името винаги се изписва:
…по-късен израз на Куайн (Quine, 1969, p.27)…
При двама автори с една и съща фамилия цитатите в текста съдържат и съкратените им инициали:
(Знеполски, Б., 1999, с.81-105)

(Знеполски, И., 2003, с.97)
Когато се посочва година на написване/издаване на произведение, само за информация, годината се дава в големи скоби, ако самото произведение

не се цитира и не присъства в библиографската справка:
В Старобългарски страници. Антология [1966] Петър Динеков…

Ако се цитира индиректно, през автор:
(Колхаун 1806, с.7 цит. в Дийн, 1991) или
…изследването на Смит от  2005 (цитирано от Джоунс, 2008, с.156) показва, че…


ОФОРМЯНЕ НА БИБЛИОГРАФИЯТА

Необходимо е изготвянето на пълна библиография – т.е. на всички, цитирани или посочвани в корпуса на текста или в бележките към него редурси – книги, статии, списания, вестници, електронни (вкл. медийни) източници.

Книга:

Гадамер, Х.Г. (2000) Актуалността на красивото. [№ на изданието, ако не е първо]. София: Критика и хуманизъм.

Статия/глава в сборник с редакторски колектив:

Дамянова, Ж. (2002) Политики на превода. В: Знеполски, И. (съст.), Около Жак Дерида и чудовищният дискурс. София: Дом на науките за човека и обществото, с. 370-391.

Статия в списание:

Мароцки, В. (2007) Силата на спомена – въвлеченост и рефлексия. Аспекти на едно структурно медийно образование върху примера на киното. Социологически проблеми, 1 (2), с.302-323.

Интернет страница:
Попова, С. (2009) Медиите: удавени в превода (му). Фондация Медийна демокрация. Достъпно на: http://www.fmd.bg/?p=4848 [Посетена 9/02/10]


Книги, които са преведени:
Бодрияр, Ж. (1996) Към критика на политическата икономия на знака. Превод от френски Антоанета Колева. София: ИК Критика и Хуманизъм.
или, ако става дума за книги с голямо историческо значение, се изписва оригиналната година на публикуване и се добавя и годината на превеждане:
Кант, И. (1781) Критика на чистия разум. Превод Цеко Торбов (1967). София: Издателство на БАНРечници/ Енциклопедии 

Ако има автор на статията:
KESNER, R.P. (2002). Memory neurobiology. In: RAMACHANDRAN, V.S.Encyclopedia of the human brain, Vol. 2. San Diego: Academic Press, pp. 783796.

Ако няма автор, а само заглавие, тогава то се изписва и в текста, и в библиографската справка:
The Oxford English Dictionary (1989) Vol. 3, Oxford: Clarendon Press. 

Ако книгата, статията нямат автор, се изпива и в текста, и в библиографията, заглавието на книгата или статията – статията се обгражда с кавички, а книгата се дава в курсив:
книга: заглавие (година). град на издаване: издателство.

статия: „Букурещ, 15 февруари 1869” (1869), Народност, 16 февруари, с.2.

ЦИТИРАНЕ НА КЛАСИЧЕСКИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ


За произвадения, за които няма дата на издаване, се изписва годината на превода, пред която се изписва „прев.” или версията, като се изписва „версия” след годината: 
(Euripides, trans. 1931)

(Euripides, 1929 version)
 За класически, средновековни и други изворови произведения, имащи определен начин на цитиране, то се запазва, като се изписва произведението и последващите книга, част, пагинация, и т.н. по общоприетия стил:
(Държавата, VІІІ, 558b)

(Сума на теологията, ІІ-І, 33, 2, с.494) или (Summa theologiae, II-I, q.33 d.2 resp.)

--------------------------------------------------------------------------------

Текстове, които не са подготвени съгласно посочените изисквания, няма да бъдат разглеждани.

Използването на Харвардския реферативен стил е задължително. Подробно ръководство за употреба на стила може да намерите на:

The Harvard system of referencing 

References/BibliographyHarvard Style