Проф. д-р Христо Тодоров

Проф. д-р Христо Тодоров

Академична длъжност:  професор

Научна степен: доктор

Образование: философия в СУ „Св. Климент Охридски” 

Основни изследователски интереси в областта на: съвременна философия в Германия, философска херменевтика, философия на историята

Допълнителни изследователски интереси в областта на: история на понятията, философия на езика, биоетика.

Възможности за експертиза в областта на: съвременна философия в Германия, философска херменевтика, философия на историята, история на понятията

Преподавателски интереси в областта на: съвременна философия в Германия, философска пропедевтика, философия на историята, философия на морала, биоетика.

Обществена дейност (членство в научни и обществени организации, редакционни колегии и др.): 

  • заместник-председател на гражданското сдружение „Морал, етика, гражданско образование”;
  • член на Българския институт за философска култура;
  • член на редакционния съвет на сп. „Критика и хуманизъм”;
  • член на редакционния съвет на сп. “Divinatio”; 
  • член на редакционния съвет на сп. “Balkan Journal of Philosophy”; 
  • член на редакционния съвет на сп. „Български философски преглед”;
  • член на Националната комисия по провеждането на олимпиадата по философия за средношколци.


Участие в национални и международни проекти: 

  • 1993–1994 "Философията в Средна и Източна Европа" България/Унгария; 
  • 1994–1998 "Интеркултурен диалог", България/Германия; 
  • 1994–1997 "Етически универсализъм" България/Германия; 
  • 1996–1998 "Рецепцията на философско-етическите идеи на 19 век в културното пространство на съвременна България" (ръководител); 
  • 2000–2005 “Медии и интеркултурна комуникация”, България/Германия; 
  • 2007–2012 „Медии, култура, комуникация”, България/ Франция/ Германия; 
  • 2008-2011 „Предизвикателствата пред представителната демокрация днес, България; 
  • 2009-2012 „Какво значат думите в България?”, България (ръководител).


По-важни публикации:

А) КНИГИ

  • 2011, Работа върху понятията, София.
  • 2001, Христоматия по немска философия – съставителство и предговор (в съавторство с Димитър Денков и Стилиян Йотов). София и Брауншвайг.
  • 1996, Очерци по философия на историята. София.


Б) СТУДИИ И СТАТИИ

  • 2011, „Авторитетът в условията на автономия” – В: Валентина Кънева (съст.) Автономия и биоетика, София, с. 13-22.
  • 2011, „Биографичният метод на Дилтай” – В: Георги Каприев (съст.) Nomina essentaint res в чест на проф. д. ф. н. Цочо Бояджиев (по повод неговата 60-годишнина), София, с. 481-498. 
  • 2010, “On Authority” – In: Critique & Humanism, vol. 35, Special Issue, Challenges To Representative Democracy Today, pp. 127-135.
  • 2010, „Намерения и обещания в политиката” – В: Критика и хуманизъм, кн. 32, с. 147-158.
  • 2010, „Историята като морална педагогика” – В: Знеполски, Ивайло (съст.) Между макроисторията и микроисторията или историята в множествено число. София, с. 227-238.
  • 2009, „Слабост на волята” – В: Християнство и култура бр. 10 (45), с. 79–86.
  • 2009, “Prognoses, Intentions, Promises” – In: Balkan Journal of Philosophy, vol. 1, No 1, pp.30–36.
  • 2008, “Responsibilities of Contemporary Universities” – in: Critique & Humanism, vol. 26, Special Issue Philosophy of Education and Educational Practice. Core Values of Liberal Education, Sofia, pp. 25-42.
  • 2007, „Мартин Хайдегер – херменевтика и онтология“ – в: Валентин Канавров, Веселин Петров, Димитър Цацов, Любен Сивилов, Николай Турлаков, Христо Тодоров (съст.) Онтологията през ХХ век, Велико Търново, с. 121-146
  • 2007, “Райнхарт Козелек за историята на историческите понятия” – в: Райнхарт Козелек. Студии по история на понятията, София, с. 5-28.
  • 2007, “Usages des traditions a l’époque de la mondealisation” – in: Divinatio vol. 25. Sofia, p. 75-84.
  • 2007, “Tolérance et raison” – in: Sébastien Charles (ed.), Repenser la tolerance en contexte multipolaire. Histoires, raisons, enjeux, limites, Sofia, p. 88-98.
  • 2006, “Какво е допустимо да се прави с ембриони? Германският случай” – в: Социологически проблеми, кн. 1-2, с. 229-242.
  • 2006, “Съвременната политика между насилието и признаването” – в: Ивайло Знеполски (съст.) Около Чарлз Тейлър. Религия и политика и безпокойствата на модерността, София, с. 205-219.
  • 2006, “Свобода и/или справедливост. Критичен коментар към ‘Справедливост и комуникативна свобода’ на Аксел Хонет” – в: Критика и хуманизъм, кн. 22, с. 33-39.
  • 2006, “Sobre la enajenacion de las ciencias humanisticas del mundo. Reflexiones sobre Auto de fe, de Elias Canetti”. – In: Maria Fernanda Herera, Patricio Brickle, César (Editores). Dialogo intercultural. Primer encuentro academico Chile – Bulgaria, Sofia, p. 283-290.
  • 2005, „Kölcsönhatások“ – in: Pro filosophia füzetek 44, Budapest, p. 237-249.
  • 2005, “Воля за диалог. Морални измерения на диалогичността” – в: Диалог & Култура. Тринадесета научна среща Варна 2005. Варна, с. 43-54.
  • 2005, “Bioethik unter den Bedingungen des Kommunismus – Fallbeispiel Bulgarien” – in: Ante Čovič/Thomas Sören Hoffmann (Hrsg.). Bioethik und kulturelle Pluralität. Die südosteuropäische Perspektive. Sankt Augustin, p. 245-254.
  • 2005, Die “Unantastbarkeit” des demokratischen Konsens – in: M. Rothe, H. Schröder (Hrsg.). Körpertabus und Umgehungsstrategien. Berlin, p. 107-120.
  • 2005, “Науката на Петер Кин. Върху романа ‘Заслепението’” – в: Панорама. Сто години от рождението на Елиас Канети. год. XXVI. София, с. 154-166. 
  • 2005, “Проблемът за отношението между хуманитарни науки и семиотика” – в: Даниела Колева, Майя Грекова (съст.). Културата:граници и съседства. София, с. 71-94. 
  • 2004, „Begriffsgeschichte und Philosophie“ – in: Georgi Kapriev, Günter Mensching (Hrsg.). Die Geschichtlichkeit des philosophischen Denkens. Sofia, p. 175-183.
  • 2004, “Über die Funktion der Philosophie. Der Philosophiebegriff im Spätwerk Wilhelm Diltheys“ – in: Synthesis Philosophica vol. 38. Zagreb, p. 491-504.
  • 2003, “Кой, кога и как преработва миналото?” – в: Ивайло Знеполски (съст.). Около Райнхарт Козелек. Историческо време и темпоралност. София, с. 364-384.
  • 2003, “Гражданското образование като политически проблем” – в: Критика и хуманизъм кн. 15. София, с. 83-88.
  • 2003, „Der Mut zum Ja-Sagen“ – in: Dominic Busch, Igor Panasiuk, Hartmut Schröder (Hrsg.). Medientransformationsprozesse, gesellschaftlicher Wandel und Demokratisierung in Südosteuropa. Frankfurt a. M., p. 105-111.
  • 2003, “Some Observations on the Representation of Bulgarian Humanities on the Internet” – in: Orlin Spassov, Hristo Todorov (ed.). New Media in Southeast Europe. Sofia, p. 100-117.
  • 2001, “История, историчност, историзъм” – в: Ивайло Знеполски (съст.). История, разказ памет София, с. 79-98.
  • 2000, “Хумболтовите принципи и реформата на съвременния университет” – в: Критика и хуманизъм кн. 8. София, с. 39-54. 
  • 1999, “Die Herausforderung des Fremden“ –  in: Divinatio vol. 10. Sofia, p. 149-170. 
  • 1998, “Säkularisation, Vernunft, Toleranz“ – in: Germanica. Jahrbuch für deutschlandkundliche Studien 5. Jg. Sofia, p. 27-34.
  • 1998, “Върху непроницаемостта на социално-историческите понятия” – в: Ивайло Знеполски (съст.). Пол Рикьор. Философията пред предизвикателствата на промените. София, с. 56-71.
  • 1998, “Moral Insensitivity and Moral Hypersensutivity to Politics” – in: David C. Durst, Alexander L. Gungov, Maria Dimitrova, Borislava V. Vassileva (Ed.). Ressurecting the Phoenix. Sofia, p. 64-68.
  • 1998, “Geschichtlichkeit, Geisteswissenschaften und Philosophie bei Wilhelm Dilthey“ – в: Осмисленост, смисъл, опосредстваност. София, с. 82-91.
  • 1997, “Послеслов” – в: Х.-Г. Гадамер. Истина и метод. Плевен, с. 681-704. (в съавторство с Димитър Денков).
  • 1996, “Послеслов” – в: Е. Канети. Маси и власт. София, с. 481-490.
  • 1995, “Е. Касирер: Философия на символните форми” – в: Ернст Касирер. Есе за човека. София, с. 379-397.
  • 1994, “Гадамер за историята” – в: Ханс-Георг Гадамер. История и херменевтика. София, с. 7-32.
  • 1994, “Drei Fälle öffentlicher Darstellung der Philosophie: Weber, Heidegger, Jaspers“ – in: Mesotes. Zeitschrift für philosophischen Ost-West-Dialog vol. 1 (Rhetorik). Wien, p. 16-22.
  • 1993, “Gewalt der Toleranz und Toleranz der Gewalt“ – in: Mesotes. Zeitschrift für philosophischen Ost-West-Dialog vol. 4 (Liberalismus). Wien, p. 558-565.
  • 1992, „Stunde der Bilanz?“ – in: Studia Culturologica vol. 1. Sofia, p. 103-106.
  • 1992, “Das Thema des Todes als Verbindungslinie zwischen Kirkegaard und Jaspers“ – in: Soeren Kirkegaard. Philosoph, Schriftsteller, Theologe. Sofia, p. 41-49.
  • 1989, “Проблемът за времето във философията на Мартин Хайдегер” – в: Философска мисъл кн. 12. София, с. 23-29.


В) ПРЕВОДИ

  • 2007, Райнхарт Козелек. Студии по история на понятията. София.
  • 2002, Райнхарт Козелек. Пластове на времето. София.
  • 2001, Вилхелм Дилтай. Същността на философията. София.
  • 1994, Ханс-Георг Гадамер. История и херменевтика. София.
  • 1994, Карл Ясперс. Въведение във философията. София.
  • 1993 и 1999, Мартин Хайдегер. Същности. София (заедно с Димитър Денков).
  • 1990, Петер Сонди. Теория на модерната драма. София.
  • 2009, Хари Г. Франкфърт. „Свободата на волята и понятието за личност”, в: Философски алтернативи, бр. 6, София, с. 26-38.
  • 2004, Райнхарт Козелек. „Съществува ли колективна памет“ – в: Ив. Знеполски (съст.). Около Пиер Нора. Места на памет и конструиране на настоящето. София, с. 36-44.
  • 2004, Алайда Асман. “Места на памет между триумфа и травмата” – в: Ив. Знеполски (съст.). Около Пиер Нора. Места на памет и конструиране на настоящето. София, с. 173-187.
  • 2003, Райнхарт Козелек. “Повтарящи се структури в историята” – в: Ив. Знеполски (съст.). Около Райнхарт Козелек. Историческо време и темпоралност. София, с. 25-46.
  • 2003, Райнхарт Козелек. “История на понятията и социална история” – в: Известия на хуманитарния департамент на Минно-геоложкия университет “Св. Иван Рилски” том III. София, с. 68-98.
  • 2001, Йорн Рюзен. “Може ли вчерашният ден да стане по-добър? Върху преобразуването на миналото в история” – в: Ив. Знеполски (съст.). История, разказ, памет. София, с. 151-177.
  • 1995, Фридрих Шлайермахер. “Мисли по повод на немските по дух университети с приложение относно един нов университет” –  в: П. Бояджиева (съст.). Измерения на университетската идея. София, с. 135-227.
  • 1995, Ханс-Георг Гадамер. “Идеята за университета – вчера, днес, утре (1985)” –  в: П. Бояджиева (съст.). Измерения на университетската идея. София, с. 392-411.
  • 1994, Ханс-Георг Гадамер. “Текст и интерпретация” – в: Литературата кн. 1. София, с. 23-49.
  • 1993, Рудолф Бултман. “Проблемът на херменевтиката” – в: Philosophia кн. 8. София, с. 8-14. 
  • 1993, Мартин Хайдегер. “Същността на философията” – в: М. Димитрова (съст.). Европейски екзистенциалисти. София, с. 5-12.
  • 1993, Карл Ясперс. “Размишления върху меродавните хора” – в: М. Димитрова (съст.). Европейски екзистенциалисти. София, с. 13-26.
  • 1993, Едмунд Хусерл. “Философията като строга наука” – в: Философски преглед кн. 2/1992 и кн. 1-2/1993, София, с. 73-94 и 113-137; Едмунд Хусерл. Философията като строга наука. София 2004.  
  • 1993, Хелмут Шелски “За стабилността на институциите и в частност на конституциите” – в: Ив. Стефанов, Д. Гинев (съст.). Идеи в културологията т. 2. София, с. 750-777.
  • 1992, Мартин Хайдегер. “Платоновото учение за истината” – в: Л.Сивилов (съст.). Теории за истината. София, с. 440-463.
  • 1990, Ото-Фридрих Болнов. “Какво означава да се разбира един писател по-добре, отколкото той сам е разбирал себе си?” – в: Прочее бр. 1/90. София, с. 219-237.